Уважаеми българи в Страсбург
На 5-ти ноември (вторник) от 12:30 в Съвета на Европа (централната сграда Palais de l’Europe) ще се състои откриването на изложбата по случай 155-годишнината от учредяването на Българското книжовно дружество в Браила, прераснало в Българска академия на науките. Изложбата се организира от Постоянното представителство на Република България в Съвета на Европа и ще бъде открита от посланик Мария Спасова, от проф. Евдокия Пашева, заместник-председател на БАН, а така също от официален представител на Съвета на Европа. Всички вие, както и вашите деца, сте поканени да присъствате на това събитие, след предварително записване, необходимо за издаването на пропуски, за да посетите изложбата.
На същата дата, 5-ти ноември, в Съвета на Европа от 18:00, организираме втора среща с гостите от БАН – проф. Евдокия Пашева и доц. д-р Елка Трайкова, научен секретар на БАН. Тогава, тези от вас, които не са имали възможност да присъстват на официалното откриване на изложбата, ще могат да я разгледат. Ще поговорим също за книгата „Към българските корени. Из творческите изяви на учениците от Българското училище в Страсбург“, издадена с финансовата подкрепа на БАН.
За да влезете в сградата на Съвета на Европа (Palais de l’Europe) ще трябва да ви бъде издаден пропуск. Молим тези, които имат желание да посетят изложбата, да ни изпратят името и фамилията си на латиница до 12 :00 в понеделник, 4 ти ноември 2024, като уточнят дали ще могат да присъстват на официалното откриване на обяд или на вечерното представяне на изложбата и на книгата.
Напомняме, че трябва да носите непременно документ за самоличност.
С уважение,
От ръководството на Асоциацията и на училището в гр. Страсбург
В Браила е създадено Българското книжовно дружество, трансформирано по-късно в БАН
Основаването на Българското книжовно дружество (БКД) става на учредително събрание в рамките на 5 дни – от 8 до 12 октомври нов стил (26 – 30 септември стар стил) 1869 г. в къщата на Варвара Хадживелева, Браила, Румъния. БКД е учредено като научно и литературно дружество, т.е. има смисъла на просветна организация. За официална дата на честване е избран 1 октомври.
В рамките на учредяването е приет Устав на Дружеството (на 29 септември) и е избрано негово ръководство – първите „членове на научна книжовна дейност“: Марин Дринов (председател), Васил Стоянов и Васил Друмев. Избрано е и петчленно Настоятелство на Дружеството, което трябва да се занимава с финансовите и „материалните“ въпроси. През този период БКД събира и ръководи дейността на българските учени, като издава и своя печатен орган „Периодическо списание на Българското книжовно дружество“ (1870 – 1876) в Браила.
През 1871 г. е избран първият почетен член на БКД – Гаврил Кръстевич. През ноември 1878 г. дружеството премества седалището си от Браила в София. След Освобождението, с усилията на Министерството на народното просвещение, Българското книжовно дружество постепенно се превръща в действителна национална академия на науките, с отделянето на 3 клона – Историко-филологически, Природо-медицински и Държавно-научен, а членовете му биват почетни, редовни и дописни. Изтъкнати представители на различни клонове на науката и културата стават членове.
Периодичното списание на БКД започва да се издава отново (1882 – 1910) в София. Дружеството възстановява своята материална среда и активизира дейността си след 1884 г., когато са избрани няколко десетки нови действителни членове и Софийската община му дарява терен за строителство на собствена сграда на улица „Цариградска“. От 1898 г. председател на БКД е Иван Евстратиев Гешов.

Français
