„Един народ, който има съзнание, култура, писменост, наука, непременно ще има светла и трайна бъднина!“

Васил Друмев

На 1-ви ноември отбелязваме Деня на народните будители.

Отдаваме почит на книжовниците, просветителите и борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал. Прекланяме се пред всички знайни и незнайни, минали и настоящи народни будители – нашият национален капитал !

В освободената от Османско робство България, интелигенцията и масовият човек осъзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села пожелали да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщавали улици, читалища и училища на тяхно име. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, през 1922 г. внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. За първи път е честван в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник.

От 1945 година празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на Петър Константинов.

Част от българските народни будители са:

Паисий Хилендарски

Пръв изразител на народните стремления и българското националноосвободително движение е атонският монах Паисий Хилендарски. Той описва историята на българския народ, обосновава исторически правото му на свобода и възбужда патриотични и борчески пориви у сънародниците си. През 1762 година написва знаменитото си съчинение „История славянобългарска”. Книгата представлява своеобразен повик към българите за национално осъзнаване и борба против поробителите. „История славянобългарска“ се предава и преписва от българския народ като свещена реликва. 

Софроний Врачански 

Дейността на Паисий Хилендарски намира ревностен последовател в лицето на друг народен будител – Софроний Врачански. Той е автор на първата българска печатна книга, излязла през 1806 година. Книгата представлява сборник от празнични поучения под заглавие „Неделник“. Софроний Врачански достига до убеждението, че за успешната освободителна борба на българския народ е необходимо да се повдигне преди всичко нивото на образованието. Той призовава образованието, богослужението и книжнината да бъдат на говоримия български език, за да са достъпни за всеки. Софроний цели у народа да се изгради трайно съзнание за българска национална принадлежност. 

Иван Вазов

Наричан често „патриарх на българската литература“. Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи: Възраждането и следосвобожденска България. Иван Вазов е бил академик на БАН и министър на народното просвещение от 7 септември 1897 до 30 януари 1899 от Народната партия. В творбите на Вазов присъстват няколко основни теми:

Свободата на България и борбата за постигането ѝ
Любовта към рода и родината
Преклонение пред природните красоти на България
Защита и утвърждаване на българското
Геройските победи и позорните поражения
Апатията на Европа към България и проблемите ѝ
Социалната и морална нищета 
Безразличието на българските управници

Любен Каравелов

Освободителното движение през Възраждането ражда революционни дейци, имената на които днес всеки българин знае. Примери за това са Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев. През 1869 година се създава Българският революционен централен комитет, който слива двете течения на българското революционно движение – революционно-демократичното и либералното. Така се дава отговор на историческата необходимост от формиране на единен център на националната борба. В издавания от него вестник „Свобода“ Любен Каравелов изобличава обществените отношения в Турция (като посочва, че те са недостоен анахронизъм за Европа) и представя турското правителство като враг на свободата и прогреса на балканските народи. Той налага идеята за революцията като радикално средство за решаване на българския национален въпрос. 

Васил Левски

Основа на политическата идеология на Васил Левски е неговата вяра в естествените сили на българския народ. Гениален идеолог и политически стратег на освободителното движение, Васил Левски създава организационната структура на революцията. Той определя голямата цел на освободителната борба – с една обща революция да се направи коренно преобразуване на държавната деспотска система и тя да се замени с народно управление в лицето на демократична република.

Христо Ботев

Горещ привърженик на идеята за обединението на всички балкански народи в един братски съюз е поетът, публицистът и революционерът Христо Ботев. Той възприема и творчески преосмисля най-прогресивните идеи на руската и западноевропейска мисъл. Ботев страстно желае протест, бунт, въстание. Той става един от пламенните будители, които очертават стратегическите и тактическите цели на революционната борба на българския народ.

Георги Стойков Раковски

По рождение Съби Стойков Попович, известен и като Георги Сава Раковски, е български революционер и възрожденец. Раковски е основоположник на организираната националнореволюционна борба за освобождаването на България. Той е още революционер, публицист, демократ, журналист, историк и етнограф. 

Стефан Караджа

Стефан Караджа е сред първите доброволци в организираната от Раковски Първа българска легия в Белград. Проявява се в сраженията с турците в Белград. След разпускане на легията Стефан Караджа се завръща в Румъния, където се отдава изцяло на народната борба. Няколко пъти преминава Дунава с революционни задачи. През 1866 г. за пръв път се присъединява към малка чета, водена от Хаджи Димитър и Желю войвода, с която прехвърля на десния бряг на Дунав. През 1867 г. постъпва във Втората българска легия. През 1868 г. я напуска и се връща в Румъния, където отново се събира с Хаджи Димитър.

В списъка с достойни имена на народни будители, попадат и Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови. 

Поклон!

Последвайте ни и ни харесайте:
Scroll to Top