Дора Делийска: „Обичам сцената, а най-важното е да се занимавам с музика“

Получила сериозно образование в няколко държави, спечелила множество престижни награди, Дора Делийска бързо си изгради име на търсен и обичан изпълнител. През последните 18 години младата пианистка живее във Виена. Отива там, за да учи в Universitat Musik und darstellende Kunst, но постепенно градът я пленява. Най-силно ме привлече отношението на хората към класическата музика и труда на музиканта – споделя тя. – Когато непознати ме попитат какво работя и кажа, че съм концертиращ пианист, това неизменно буди уважение и възхищение. Децата там получават много добро музикално образование, голям процент от тях свирят на някакъв инструмент за обща култура и, независимо каква професия ще изберат, цял живот не прекъсват връзката си с изкуството.

Малкият ѝ син все още не ходи на училище, но постоянно слуша музика, знае, че в стаята, в която се свири, не бива да шуми и да прекъсва. Такова детство е имала и Дора – като съвсем малка е присъствала на репетициите в Плевенската опера, където по онова време е пяла майка ѝ Ваня Делийска. По-късно Ваня става диригент на детски хор „Звъника“, в който години наред пее и Дора. Това ми повлия изключително много. От дете се чувствам комфортно на сцената, обичам я и се научих да изразявам себе си без да се страхувам, по най-спокойния и най-ясния начин.

Родена съм в Плевен, там завърших Музикалното училище в класа на Елеонора Карамишева – продължава младата пианистка. В Музикалната академия във Виена учих при различни професори – Юрг фон Винчгер, Щефан Владар и Ноел Флорес. Паралелно направих специализация при Оксана Яблонская в Италия, една година учих и в Холандия… Всичко това ми даде възможност да се срещна с различните клавирни школи. Но основата получих при г-жа Карамишева и при проф. Марина Капацинская, при която ходех на уроци. С тях работихме изключително върху тоноизвличането. И до днес, още при първото „четене“ на произведението, разсъждавам какви багри на инструмента могат да бъдат представени. Пианистите винаги са заети с множество проблеми– хармония, учене наизуст… Но, ако тоноизвличането е основен фактор и приоритет още в самото начало, това неизменно личи в „крайната“ интерпретация на произведението.

Репертоарът на Дора обхваща композитори от всички епохи – Бах, Моцарт, Бетовен, Лист, Шуман, Барток, Лигети… Сред най-важните моменти в своята кариера нарежда успешния си дебют в престижната концертна зала Vienna Musikverein през 2011 г., след който получава множество покани за различни изяви. Често свири и в Konzerthaus. Активно работи върху различни концептуални програми, свързани със сериозна изследователска работа. През 2018 г. представи своя десети поред албум The B-A-C-H Project, който определя като най-важния в музикално-артистичното си развитие досега.

Това е не само клавирна, но и философска концепция, която „среща“ извън времето и пространството Бах, Шостакович и Шопен. Години наред, паралелно с много други проекти, работих върху него. Съпоставих два клавирни цикъла с прелюдии и фуги – „Добре темперирано пиано“ на Й.С.<Бах и „24 прелюдии и фуги“ на Дмитрий Шостакович. В крайния етап добавих етюди от Шопен. Направих четири „блока“ в тоналностите, отговарящи на инициалите на Бах (на немски език) – си бемол (В) – ла (А) – до (С) – си (Н). Във всеки включих различни произведения, написани от тримата гении. След премиерата много хора споделиха, че са възприели чутото като единен, завършен цикъл. От всичко, сътворено от мен досега, в този проект най-ясно виждам себе. Според мен подобен артистичен подход към изкуството дава свобода, разчупва рамките. Ако трябва да обобщя, за мен най-важно е да се занимавам с музика. Обичам да съм на сцената, независимо дали с голям симфоничен оркестър, с камерна формация или на солов рецитал.

В момента Дора подготвя програма, посветена на валса, в която показва неочаквани аспекти на танца. Той е не само „виенски и елегантен“, както е най-добре познат от широката публика – казва тя. Започвайки с Musica Ricercata на Лигети и „Багатели“ на Барток, показвам, че в двата цикъла има „скрити“ валсове, които третират жанра по модерен начин. Чрез Дебюси и Равел представям импресионистични идеи, свързани с валса, а във втората част звучи виенски валс – Шуберт, виртуозен – Лист и накрая, разбира се – Щраус. Освен във Виена, тази програма ще бъде представена през февруари на два концерта във Франция със съдействието на Българския културен институт в Париж и Culture Bulgare à Strasbourg.

Автор: Албена Безовска – Радио България

Последвайте ни и ни харесайте: